MBTI тестът (Myers-Briggs Type Indicator) е един от най-популярните начини за самоопознаване в света. Милиони хора са попълвали този тест, за да разберат своя тип: INTJ, ENFP, ISFJ… и да научат повече за начина, по който мислят, чувстват и общуват. Но какво стои зад тази типология и как я вижда съвременната наука?
MBTI тест като език, не диагноза
Преди почти век Карл Густав Юнг описва идеята, че хората възприемат и обработват света по различни начини. Той нарича тези начини “психични функции” – мислене, чувство, усещане и интуиция – и отбелязва, че всяка може да бъде насочена навътре (интровертна) или навън (екстровертна).
По-късно Майърс и Бригс превеждат тези идеи в по-достъпен модел – познатият MBTI тест. Неговата стойност не е в това, че поставя хората в 16 фиксирани категории, а в това, че дава метафоричен език за различните начини на мислене и възприемане.
Научно казано, MBTI не измерва строги типове, а описва предпочитания. В този смисъл той е полезен за саморефлексия, но не може да се използва като диагностичен инструмент [1].
Как науката превежда функциите на MBTI
Но вместо да отхвърля модела когнитивната психология може да ни помогне да разберем какво реално стои зад осемте функции. Изследванията в областта на невронауката показват, че някои от описаните от Юнг процеси наистина имат невронни и когнитивни еквиваленти [2].
| MBTI функция | Когнитивен процес | Пример от ежедневието |
| Te – Екстровертно мислене | Изпълнителен контрол, планиране, когнитивна ефективност | Организираш проект, правиш списък със задачи, оптимизираш процеси |
| Ti – Интровертно мислене | Аналитично мислене, метакогниция, търсене на логическа консистентност | Разглеждаш система, за да разбереш как работи; мислиш „защо“ нещо е така |
| Fe – Екстровертно чувстване | Социална когниция, емпатия, настройване към другите | Усещаш емоциите на групата, балансираш тон и атмосфера в екип |
| Fi – Интровертно чувстване | Интроцептивна осъзнатост, емоционална регулация, вътрешен морален компас | Отказваш предложение, което противоречи на личните ти ценности |
| Ne – Екстровертна интуиция | Дивергентно мислене, гъвкавост, асоциативна креативност | Свързваш на пръв поглед несвързани идеи и намираш ново решение |
| Ni – Интровертна интуиция | Предиктивно и интегративно мислене, несъзнателно моделиране | Виждаш модел зад сложна ситуация и интуитивно усещаш следващата стъпка |
| Se – Екстровертно усещане | Сензорна осъзнатост, моментно внимание, реактивност | Забелязваш детайли, реагираш бързо в спорт, готвене или в динамична среда |
| Si – Интровертно усещане | Автобиографична памет, интерпретация чрез минал опит | Разчиташ на предишен опит, за да оцениш настояща ситуация или риск |
Това, което MBTI описва поетично, днес науката изследва експериментално. Вместо да противопоставяме MBTI и научните модели като Big Five, можем да ги разглеждаме като два слоя на едно и също явление.
MBTI описва качествени стилове на мислене – език, с който хората осмислят вътрешния си свят. Науката пък ни дава измерими процеси – внимание, памет, креативност, изпълнителен контрол. Когато ги съчетаем, можем да преведем езика на функциите на Юнг в езика на когнитивната психология.
Например екзекутивните функции (Te) се свързват с активност в дорсолатералния префронтален кортекс [3], докато интуицията (Ni) се активира в default mode network – мозъчна мрежа, свързана с интуитивно и творческо мислене [4]. Fi е близка до интероцептивната осъзнатост и вътрешната емоционална регулация – способността да разпознаваме и управляваме собствените си емоции [5], Ne прилича на дивергентно мислене и творческа гъвкавост – основен компонент на креативността [4], а Si напомня за автобиографичната памет и моделирането на опита – как използваме миналото, за да интерпретираме настоящето [6].
Тези съвпадения не превръщат MBTI функциите в научни категории, но показват, че те отразяват реални когнитивни процеси, които вече се изследват експериментално.
Как да използваме MBTI теста в рамките на науката
Вместо да търсим „точен тип“, можем да използваме езика на MBTI, за да развиваме самоосъзнатост и гъвкавост на мисленето:
- Да наблюдаваме кои функции използваме най-често и кои пренебрегваме.
- Да свържем тези функции с реални когнитивни механизми – внимание, памет, емоционална регулация.
- Да развиваме по-балансиран профил чрез техники от коучинга и когнитивната наука.
Така MBTI запазва своята достъпност, но придобива научна опора. Той става мост между езика на ежедневното самоосъзнаване и езика на изследванията върху ума.
Заключение
MBTI тестът може да бъде използван като интерфейс между преживяването и знанието. Когато го разглеждаме не като система от твърди типове, а като карта на когнитивни стилове, можем да го вплетем в научно обоснованото разбиране за човешкия ум.
Комбиниран с данните от когнитивната и невронауката, MBTI се превръща в език за осъзнато развитие – такъв, който не се противопоставя на науката, а я превежда на човешки език.
Списък с използваните източници
- Pittenger, D. J. (2005). Cautionary comments regarding the Myers-Briggs Type Indicator. Journal of Career Planning and Employment, 66(1), 20–23.
- Kaufman, S. B., Gregoire, C., & Jung, R. E. (2019). Creativity and the Brain. Trends in Cognitive Sciences, 23(4), 279–292.
- Miller, E. K., & Cohen, J. D. (2001). An integrative theory of prefrontal cortex function. Annual Review of Neuroscience, 24(1), 167–202.
- Beaty, R. E., Benedek, M., Silvia, P. J., & Schacter, D. L. (2018). Creative cognition and the default mode network: A functional connectivity analysis. NeuroImage, 181, 108–118.
- Craig, A. D. (2009). How do you feel—now? The anterior insula and human awareness. Nature Reviews Neuroscience, 10(1), 59–70.
- Tulving, E. (2002). Episodic memory: From mind to brain. Annual Review of Psychology, 53, 1–25.